Когато Олег Базилевич, художник и писател, се записва на военна служба в деня, в който Русия нахлува в родната му Украйна, той приготвя двете неща, които цени най-много - акварелите си и флейтата си, съобщава Ройтерс. На фронта лейтенантът, който служи като заместник-командир на артилерийска батарея, отделя време от тежките ежедневни задължения, за да рисува, използвайки молив, въглен и акварелните си бои. Всичко това се променя в един дъждовен ден, когато 59-годишният мъж открива, че може да използва и кал, след като се опитва да я измие от ръцете и ботушите си.

Когато Олег Базилевич, художник и писател, се записва на военна служба в деня, в който Русия нахлува в родната му Украйна, той приготвя двете неща, които цени най-много - акварелите си и флейтата си, съобщава Ройтерс.

На фронта лейтенантът, който служи като заместник-командир на артилерийска батарея, отделя време от тежките ежедневни задължения, за да рисува, използвайки молив, въглен и акварелните си бои.

Още от рубриката „Изкуството на живо“ представя симфоничният оркестър на БНР на 15 март в зала „България“, съобщават организаторите. Гост диригент е Патрик Галоа. За пръв път на българска сцена, финландската художничка и визуален артист Тийна Осара ще рисува по време на изпълнението на музиката от балета „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев. Концертът ще ... Вижте повече

Всичко това се променя в един дъждовен ден, когато 59-годишният мъж открива, че може да използва и кал, след като се опитва да я измие от ръцете и ботушите си.

„Когато започнах да се мия, опитвайки се да измия ръцете си от тази кал, разбрах, че това не е кал. Всъщност това беше боя, защото сцеплението с ръцете, с униформата, с ботушите, с всичко беше наистина много голямо“, обяснява Базилевич на английски.

Базилевич е служил в източната Донецка област и югоизточната Запорожка област, които са били места на ожесточени боеве по време на войната.

Неговите творби, в които се използват кал, глина и пепел, бяха изложени този месец в катедралата „Света София“ от 11-и век, която се намира в сърцето на Киев.

Част от изложбата му в катедралата се състои от експериментални творби, направени от пепел, за да изобразят сняг, видян в гората.

Други рисунки показват селски къщи, котка или куче, поляна, осветена от луната, войници, крачещи през гора, или върху танк.

„Всъщност никога не съм правил тези рисунки за изложби. Направих ги за себе си. Просто за да запазя здравия си разум“, разказва Базилевич, седнал сред творбите си в галерията.

„Защото, ако няма естетика наоколо, ако няма добро усещане за природата, за всичко, което виждаме, защо трябва да живеем? За какво да се борим? Ние не сме само борци, ние също се нуждаем от нещо красиво около нас. И трябва да го забелязваме“, споделя той.

Но това, че в продължение на две години е бил въвлечен в сраженията на фронта, го е накарало да се замисли върху иронията на това как войната може да породи нови форми на изкуство и това, което той описва като „две висши форми на духовност“.

„Има и любов и война - най-силните неща в историята“, казва той.

„Необходима е война, за да се развие нещо ново в изкуството и културата, за да се прояви човешкият дух. Необходима е война, за съжаление. Но това е животът“, обобщава той.

В момента Базилевич се е върнал в Киев, за да се подложи на операция заради нараняване, което не е свързано с пълномащабната инвазия, започната от Русия преди повече от две години, и ще се върне на фронта, след като се възстанови.